Oct 6, 2008, 4:30 PM

Тайнство

  Poetry » Love
720 0 9
ТАЙНСТВО

От всички тайнства на света
най-святото избрах аз - любовта
и храм му построих в душата,
облян цял от светлината.

Олтара украсих във цветя,
обвих го с копнеж и красота,
със златна лира песни изпях,
от извор бистър чувства излях.

Но времето - разбойник презрян -
следваше ме с укора си ням
как строя на тайнство аз храм,
отлитащо като птица от длан.

И прегази крехкия ми блян
без да знам защо,
без да знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...