Както слънцето не може без небето,
така и аз без теб не мога,
защото ти си ми в сърцето,
за мен си радост и тревога.
И както дъжд без капки не вали,
така и аз без теб не съществувам,
друг не виждат моите очи,
на твоите чувства аз робувам.
Както и нощта не може без луната,
така и аз без теб потъвам в самота,
до сега не вярвах в съдбата,
но тя ме срещна с любовта.
© Анжела All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
