Така ли ще завърши любовта ни
Така ли ще завърши любовта ни
Така ли ще завърши любовта ни –
въздишка, свита в есенни листа
от вятъра на купчинка събрани,
с ухание на стъпкана мечта...
Така ли ще запомниш мойте устни –
облени в тихо падащи сълзи?
Аз няма толкоз бързо да те пусна,
макар и мрак в душата да пълзи.
Макар и мойте мисли да се блъскат
подобно детски скършени ръце,
сърцето в мене пак ще те потърси,
да слее ритъм с твоето сърце.
Макар глава от мене да отвърнеш,
да тръгнеш сам – далечен и презрян,
в съня си с трепет пак ще ме прегърнеш,
мен – твой порок и твой единствен блян.
Не ще завърши, зная, любовта ни.
(Простила съм. И мене – ти прости).
Протегнем ли горещите си длани,
подобно феникс ще се прероди...
© Яна All rights reserved.
