Така ли трябва да е?
Сърцето ми тупти, не спира,
а кожата ми до твоята се опира.
В този екстаз на телата,
ний изкачваме се в небесата.
На облаци седим,
ангели на арфи свирят.
А други във хор възпяват,
че за нас те пеят, за нас те живеят.
Премине ли екстазът,
на земята ний се връщаме.
Гръб един към друг обръщаме,
опитвайки се ний щастливи да изглеждаме.
Но любовта си отиде,
остана ни само страстта -
куха, празна... Загуби се тя - любовта.
А как аз искам да не е така.
© Божидар Лазаров All rights reserved.
