За тебе, моя Обич!
Така ми се иска да те докосна през времето,
да целуна устните, преплели в себе си вятър,
да погаля ръцете, които ме пареха нежно,
да нямам нищо, а да бъда безкрайно богата.
Така ми се иска да върна вълшебството
на всяка ласка, стоплила студените вечери,
на всяка дума,с толкова обич прошепната,
на всеки миг, отлетял ненадейно далече...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
