Така сум рекла
Не съм руденъ макидонка,
но кат тех сум кибритлия.
Жена сум, зодия увен,
но често пъти мъгърица.
Пунякуга страдам,
ама шъ земъ да пия.
Мъката си да давя,
дано веч' да я надвия.
Ръкупашин бой ш'ий спретнъ,
ръкъвица у лице ш'ий фърла.
Могу патъ си от нея,
ама под робствуту й не вирея.
Се за гърлуту мъ души
и дорде сълзи не пуснъ,
не рачи да си тръгва...
Язе съ върнаф от странсфу,
багажо требе да оправям,
ама първу тук да съ разпиша.
Направиф язе обиколка,
но не околосфетска,
а обиколка на делата лични.
Чертътъ рекоф яз да тегла
и да видя що сум постигнАла.
Осфен леку помъдрЕла,
нищо друго не усетиф.
Но и то достатъчно е май,
за да разбера, чи вечи по-спукойну,
треби на животеца да гледам.
Сичко с мъдрус съ пустига,
а тя на женско по-приляга.
Щом си нещо наумим -
кротко нека си го вършим.
И не страдаме напразно,
додето сичко не направим.
Айди, за сега е сичко туй,
дано спохождам ви по-често.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
хубаво е, че си тук отново...!
с обич, Пепи...
-
Но пък е добре, че се връщаш ! Привет от мен, нещо се губиш дългосрочно.
-
Тук нещата не се променят,дори и човек да се върне след 100 години!Мая,аз изобщо не претендирам,че съм македонка:"Не съм рудень макидонка".Въпросният говор е смесица от всички,които съм чувала да се говорят из различните краища на България.С уважение!
-
на мен лично ми е доста далечко от македонския говор
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
треби на животеца да гледам.
И аз така, и аз...!
Поздравчета, Пепи!