Съжалявам онези жени -
примирени, и тъжни, и сиви...
Те, от страх да не бъдат сами,
все прощават лъжи и обиди...
Не разбирам онези жени,
от необич и мъка посърнали...
Те преглъщат изневери, сълзи...
Любовта се опитват да върнат...
Предпочитам да бъда сама.
Без фалшива любов... В самотата!
Аз съм просто такава жена,
която си знае цената...