Такава, каквато
Не ме харесваш хапеща.
И знам,
обичаш повече любовните ми думи.
Онези, дето съм разголена до вричане.
Кажи ми, карам ли те да настръхнеш?
Не ме харесваш... искаш да съм мила.
Химерите са винаги добри.
Реалността не винаги е сива,
с палитра в джоба. Имаш ли мечти?
И мога. Мога да направя
от образа ти - див, пороен дъжд.
Обливащ ме, изпиващ ме. До клетка.
И после цяла в теб да се родя.
В очите ти, в ръцете ти, в дъха ти.
На дъното на топлата душа.
И да ме пожелаеш - всякаква, дори такава
със малко ръбчета по кожата. От тишина.
Не ме харесваш. Аз пък островърха
по пътя си дълбая все следи.
Химерите са винаги красиви.
Реалността е грапава. Ти имаш ли мечти?
~Endless~
