Такава любов...
ТАКАВА ЛЮБОВ...
Обичам те без думи,
но ти послушай
как говори тишината.
Далече си, не мога да те видя,
но и снимката ми стига.
Обичам те, дори когато
без да те докосвам,
чувствам в жегата на ада
на хладната ти кожа
стъклената нежност.
И въпреки пространството,
което винаги ще бъде
непреодоляно между нас,
усещам опияняващото ти
ухание на непорочно цвете,
недокоснато от нечии ръце
в безкрайната реалност.
Но преодолели всички
земни и небесни разстояния,
в този час душите ни се сливат
завинаги в една душа
под звездния покров.
Само надвесена над нас
двурогата луна остава
непримиримата свидетелка
на тази наша виртуална,
неземно истинска любов!
Сега прости ми, мила,
трябва да се разделим.
Като бездомен пес
отвън ръмжи и чака
досадният до смърт живот.
А в нощта, любов,
единствена сред много,
в свойте сънища
очаквай ме отново -
към мечтите си
да полетим.
© Венчо All rights reserved.
