Такава ме помни -
влюбена, тръпнеща и жарка.
Любовта е храм, във който
с теб влизаме през Триумфална арка.
Помни ме като нежен инструмент,
без фалш творящ вълшебни трели,
без жал отдаващ своето сърце,
щом двама сме и времето сме спрели.
Помни ме като буря в тъмна нощ,
като раздираща стихия дива,
като разбунен океан с титанска мощ
от огненни мечти и обич жива!
© Таня Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
