Такава нощ
Озоново. Мирише на жарава,
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.
Небето – по-високо от преди е,
омрежено във щурчови напеви.
На хвърлей или две, събрана в шепи,
пътеката през нивите се вие.
Такава нощ е – само да я грабнеш,
да я извиваш под коравите си пръсти.
Пиян и луд от нежност да покръстиш,
неверника, бездушния и жадния.
Такава нощ е – да си жив до болка.
По-жив от болката да се намериш,
събиран от безплътните химери
до точица на изгрева в окото.
С крак тропнеш ли – звездите ще накапят
в престилката на лунната жетварка.
В такава нощ мечтите нямат мярка.
А житото се кланя на земята.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чух щурчетата... Аплодисменти за картината!
-
Образността ми прави впечатление...
-
Поздравления, Йо, за умението да виждаш отвъд видимото, там където приказното надделява!
-
Поздравления, Валя!
Благодаря ти! -
Поздравления, Валя!
Б. -
Страхотно е
-
"... звездите ще накапят в престилката на лунната жетварка." Красота!
-
Браво!
-
Харесах!Поздравления, Валентина!
-
Много ми хареса!
В такава нощ мечтите нямат мярка.
А житото се кланя на земята.
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
бори се , литвай , падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай , искай и намирай!
Не я затварай в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата-
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата!
Людмил Янков