Ще бъде нощ, залезът, ще си отиде.
В прозорецът й птици ще накацат,
с очите си, ще и разказват притчи,
със утрото, усмихнати, ще литнат.
Ще бъде ден, болката ще си отиде.
Душа-гнездо, ще чака своята птица.
Изгубена надежда, при нея, ще се върне.
Във длани приютена, ще запее чучулига.
Ще бъде песентта й, звънка и щастлива.
Душа и птица, поели светъл път в небето...
Такава музика, като любов красива, има...
във пеещите, райски струни на сърцето.