Такава съм...
Когато е ранено сърцето ми - боли ме.
Когато съм объркана и тъжна - нямам име.
Когато съм щастлива, усещам се, че грея.
Когато ми е весело, от все сърце се смея.
Когато пък съм мрачна - към изгрева поглеждам,
запалена от слънцето, гори у мен надежда.
Такава съм - различна, понякога отричана,но всичко ми минава, когато съм обичана.
И моите емоции, моментни състояния,
горчилките, дори душевните терзания
напускат ме и знам - отново ще съм бяла,
от лошо и добро по нещичко събрала!
© Мария Борисова All rights reserved.
