Такава съм...
Скитам все из небесни поляни,
със звезди във косите окичена.
А във дланите, трепетно сбрани,
нося цялото свое обичане.
Гоня слънчеви зайчета щури,
те ми шарят с лунички лицето.
Задължително пия си сутрин
с три лъжици надежда кафето.
Имам вятър другар, вместо дружка -
закачливец, чаровник от класа.
Все върти ме в любовни вихрушки,
но ми брули от дните тъгата.
И при залез и изгрев танцувам.
Дето мина, оставям по зрънце
светла диря. И искам... жадувам,
да огрея цял свет с мойто слънце.
© Жанет Велкова All rights reserved.
