Гореща като огън съм, изгарям
на демоните в тебе съм копнежа,
врати към ада със очи отварям
и дявола пред мене поглед свежда.
По дирите на вятъра танцувам,
а вечер тъмен облак ме отвежда,
в безкрайното очакване потъвам
за да се върна в утрото с надежда.
Разлиствам ти душата като цвете
ухаещо на лято и мускус,
греховно капя ти в ръцете
оставяйки тъй сладостен привкус.
Рисувам във ума ти живописно
феерия от страст и цветове
и там в съзнанието многолистно
се раждат нови, тайни светове.
© Доника Стоянова All rights reserved.