Такава съм си, взрив от нежност,
притихвам мълниите с обичта си.
На птиците раздавам вечерта си
на хапки от трошиците любовност.
В очите си събирам ветровете,
и галя с поглед ветропоказателите,
душата си раздавам до греховност
и пак се раждам в наивността си.
Допълвам се със южните вълнения
на морските стихии във кръвта си,
на севера в премръзналите айсберги,
топя се от прииждащите трепети. ...