Такава съм си
Такава съм си, взрив от нежност,
притихвам мълниите с обичта си.
На птиците раздавам вечерта си
на хапки от трошиците любовност.
В очите си събирам ветровете,
и галя с поглед ветропоказателите,
душата си раздавам до греховност
и пак се раждам в наивността си.
Допълвам се със южните вълнения
на морските стихии във кръвта си,
на севера в премръзналите айсберги,
топя се от прииждащите трепети.
Такава съм си, безгрешна от греховност,
и не облагам с данък обичта си.
С най-жаркото на дните от живота ми,
душата ми, от дявола ме пази...
На мене ми е дар от горе да обичам
със глътката в пропуснато безвремие...
със цялостта си до последно да се вричам,
че аз съм в него, и че животът ме обича.
притихвам мълниите с обичта си.
На птиците раздавам вечерта си
на хапки от трошиците любовност.
В очите си събирам ветровете,
и галя с поглед ветропоказателите,
душата си раздавам до греховност
и пак се раждам в наивността си.
Допълвам се със южните вълнения
на морските стихии във кръвта си,
на севера в премръзналите айсберги,
топя се от прииждащите трепети.
Такава съм си, безгрешна от греховност,
и не облагам с данък обичта си.
С най-жаркото на дните от живота ми,
душата ми, от дявола ме пази...
На мене ми е дар от горе да обичам
със глътката в пропуснато безвремие...
със цялостта си до последно да се вричам,
че аз съм в него, и че животът ме обича.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
