Такива, като мен непоравими
Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го
прозореца. Навява остър сняг.
Сипи ми вино. С цвят е на индиго.
Студено е. Отново. Или пак.
Ще седнеш ли за миг? Трапеза празна,
покривка неизгладена. И с ръб.
Да, зная, че с ината си те дразня,
та даже ти да ми обърнеш гръб.
А тръгнеш ли, тогава ще намери
сърцето сили. И душа за гост.
В най-тайната от всичките вечери,
Тома Неверни сяда до Христос...
Преди да тръгнеш просто измисли ми,
от любовта ми направи го. Свят.
Такива, като мен - непоравими,
живеят там... И бели сови спят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
