Там край реката
Чакал съм та, либе Стано,
долу у реката.
Скрих са от сабахлен рано
язе на върбата.
Че мори ма мен мерака
тебе да кириза,
как нагоре са запрята
бялата ти риза.
Ако видя кълка здрава,
пукне ще сърцето.
От върбата дух направо
фръкнал би в небето.
С погледа си от далече
ще да я погаля
В черквата ще вляза вече
и си свещ запаля.
Ха, довтаса мойта Стана
със снагата яка.
Я, по-здраво да са хвана
тука за клонака.
Бърже тя са разпищоли,
фърля си цървула.
Вълнени чорапи, що ли,
гледам е обула!?
После ми са прояснява.
Оле, майко мила!
Че в крака е козинява,
мяса на горила.
Ако е таквази цяла,
много труд ще хвърля.
Трябва, за да стане бяла,
с вестник да я пърля.
В село вестници, обаче,
трудно ще намирам.
Здраво май ще се охарча,
щом се абонирам.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
