Feb 23, 2006, 4:03 PM

Там, където е светло

  Poetry
958 0 10

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите!
Заключи ме във църква
със светци по стените -
изпобесени, мъртви.
С много грейнали свещи.
С много прашни прозорци.
И със малко надежда,
че все още е топло
там - дълбоко във мене.
Че все още съм жива.
Че забързано времето
прекосява годините.
Че без дъх ме оставя
най-безумната обич.
Че вървя все направо
и не стъпвам из локвите.
Нищо друго не искам.
Само малко надежда.
Да покълне в съня ми,
и в душата, и в грешките...
Да е винаги в мене.
Там - дълбоко, където
много дълго е ден.
Там, където е светло!


Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...