Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.

В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето...
Като сянка се лутам нощ след нощ, ден след ден!

Свят изпълнен със сладко-стипчиви мечти...
Спотаено дълбоко у мен, все още живее детето!
Пия сила от него, когато мъжът е в мен уморен!

Ключ към сърцето ми имаш единствено Ти!
Моля те скрий го добре, на място в което
отредила си само за теб и за мен -

някъде там, в хоризонта където

се срещат Морето с Небето...