Dec 30, 2018, 12:55 AM

Там, където се срещат Морето с Небето...

Poetry » Love

632 1 1

Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.

В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето...
Като сянка се лутам нощ след нощ, ден след ден!

Свят изпълнен със сладко-стипчиви мечти...
Спотаено дълбоко у мен, все още живее детето!
Пия сила от него, когато мъжът е в мен уморен!

Ключ към сърцето ми имаш единствено Ти!
Моля те скрий го добре, на място в което
отредила си само за теб и за мен -

някъде там, в хоризонта където

се срещат Морето с Небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0