Jan 19, 2022, 9:52 PM

Там където звездите ме чакат...

780 1 1


Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение,
забравила своите дрехи предишни...
Ти с мен се размина – простено е!
Млечният път тук е някак различен...
Уж, звездите все са се същите... 
Планетите в своите орбити... 
завъртам се в миг на завръщане, 
и прегръщат ме звездните корени...
Как се оказах в тази галактика,
в този път на душата ми, грешната...
Тя ме вика и тръгвам нанякъде –
път в звездите и в мене, и в днешното...
02.10.2021
ДД

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво казано, както смислово, така и образно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...