Jan 19, 2022, 9:52 PM

Там където звездите ме чакат... 

  Poetry » Phylosophy
331 1 1


Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение,
забравила своите дрехи предишни...
Ти с мен се размина – простено е!
Млечният път тук е някак различен...
Уж, звездите все са се същите... 
Планетите в своите орбити... 
завъртам се в миг на завръщане, 
и прегръщат ме звездните корени...
Как се оказах в тази галактика,
в този път на душата ми, грешната...
Тя ме вика и тръгвам нанякъде –
път в звездите и в мене, и в днешното...
02.10.2021
ДД

© Даниела Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво казано, както смислово, така и образно!
Random works
: ??:??