Там, на дъгата...

Там на дъгата...

Къде съм, ли питаш?

Там, на дъгата...

Просто там си живея.

През деня прескачам по цветовете...

Щастие "крада" си от тях.

Ето, малко раздавам,

да има и за теб... И за теб... И за теб...

От синьото малко ще пръсна

в очите на влюбени двама.

От червеното малко ще дам

на теб, за да знаеш, че обичам.

От жълтото на всички ще дам,

за да свети им, когато ме няма.

А от зеленото ще пръсна

натам и насам...

И ще чакам да грабиш със шепи,

за да може светът, така голям,

да е красив и за теб, и за мене.

Къде живея ли, още ме питаш?

Там, на дъгата в мечтите,

където никога не гаснат

на вълшебствата цветовете красиви!

Катя Михайлова