Там никога... Там някога... Там някъде...
Там някъде, в дълбокото на погледа,
тъгува жаждата по истинската същност.
Онази, не излъгала възторзите,
с които пътищата чисти я прегръщаха...
Онази, не сънувала измамите,
които в мътната вода се крият,
чиято гладкост като в огледало
извайва образи подобни на величия...
И скрива странници, приличащи на риби,
на сухото живели много дълго...
Мечтите си превърнали в амфибии,
повярвали, че смелостта е въздух,
а тинята - опора и стабилност...
Водата бистра - символ от легендите.
Там някъде... Там някога... Там никога...
Уроците на мътната вода с презрение
не позволяват полета на мислите
над блатото да се издига и наднича,
да търси другата страна на истината...
Забрана е - копнежът по различното...
Кротуват и надеждите - там някъде,
където всичко невъзможно допустимо е...
Където прагът, нисък като чакане,
прегръща стъпките, които си отиват...
Окаляни, свободни и развързани,
парченца от съдбата си събрали
във шепичка с платени стари дългове...
Там никога... Там някога... Там някъде...
© Дочка Василева All rights reserved.
