Там някой, там някъде...
...или нещо като Страшния Съд през очите на лирическия... е, този пък определено не го познавам...а и е с леви убеждения...
:)
Там далече, отвъд светлината,
дето всичко е в прах и шепти
странни думи и чезне оттатък,
Там, където Зората е лудост,
той ще срещне и тази Съдба,
на лицето, отчайващо бледо,
нечий стон е дамгосал следа!
Безполезни, не вижда телата,
а с Душите говори - в куплет!
Ти, човеко добър - за отплата,
ще получиш безценен... билет,
първа класа в безименен влак,
който вози в посока... обратно.
на Страната на хладния мрак!
А пък ти, що си целия в злато,
но отвътре си въглен, тъй чер,
лицемерно си мамил - Жената,
ласки с ближния, дал си и взел,
крал, и подло редил си словата,
Ти оставаш! Во веки - със мен!
Тук не може мъжът да се върне,
дявол сластен го ръга - с остен,
още миг този край ще се сбъдне...
После - нещо просветва навред!
Той отваря очи, в радост плаче,
сън оказва се, просто - проклет!
А там, някой кикоти се в здрача...
© Ангел Колев All rights reserved.
