Там някъде
Заслуша ли се в шепота
на вятъра в нощта?
Там някъде съм аз -
частица въздух,
притихнала в диханието
на спящата земя.
Усети ли милувката
в лъчите светлина?
Там някъде съм аз -
разтворена като дъга,
зареяна далеч
в зенита на деня.
Съзря ли отражението
във изворна вода?
Там някъде съм аз -
живителната капка,
избликваща и носена
от извора на вечността.
© Сеси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
