Погледни
Усмихват се едни очи
Едни устни
В близост тръпнат
Спомени топли изпъкват
Запълзяват и пленяват...
Там някъде далече
Сърцето ми отвлече
В небето звезда блести
Свещ запалена
Бавно се топи
Вятърът повява
Сърцето обикаля
Спомен
Погледни
Огън има в две очи
Свещта трепти
Вятърът не я гаси
Там някъде далече
Душата ми отвлече
В клетка от звезди
Погледни я как гори
Там някъде далече...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
