Там няма чакалня, няма ред
Колко пъти светът ми се преобърна,
колко пъти си тръгвах, за да се върна,
колко отрова изпих, и с колко болка препих,
все остава нещо неизживяно, неизвървяно,
посоките, някой казал, четири били -
колкото повече живот се изтърколи,
не четири - посоки безброй, колкото звезди,
светът необятен, пътеки непребродени:
губиш любови, губиш хора, сърцето кърви,
от парчета разбити нов пъзел редиш,
всичко да ти вземат, само твоето време
и мечти никой не може да вземе!
И да се влачиш от тежкия кръст
на своето бреме, пак ще вървиш,
щом имаш още от отреденото време
и историята твоя недописана още чака
да допишеш последния ред, а кога ли?
Не знаеш, там няма чакалня, няма ред...
***********
*тавтологията е нарочна
© П Антонова All rights reserved.
