Nov 13, 2006, 7:01 PM

Там спи

  Poetry
782 0 17

Някъде в утро несигурно,
далеч от живота
като вълни
върби се привеждат.
И бавно
носи светлинките реката
от бреговете далечни.
Със звън
едва доловим
се изкачват по възвишения
прорасли с бледа трева.
Там спи
и нежната лира,
и белият кон,
и пътищата - езерна вода.
А толкова много обичаше
преди да срещнеш сянката
в Аид.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чинаров (Георги Милев) Георги - рецептата я държиш в ръцете си!
  • petinka67 (Романтична душа ) Благодаря ти за думата " Финес" - приемам го като подарък!
  • Усещам на думите финеса...които казват толкова много!
    Поздрави!
  • Хем говориш за Реката (през която...) и Хадес, хем не. Как го правиш?
  • damaianti (Вероника )Я, виж ти малкото скорпионче, как иска да взима от батко си)))) Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...