Кротко посядам в ъгъла…
Скрила лице като малко дете…
Завита с копринена тишина,
сякаш като призрак съм в нощта -
не усещам студа…
Както паяка аз своята паяжина нежно плета…
Да ми бъде дом след тежък взлом…
На нея аз тихичко да мога да полягам,
защото знам, че нишките са здрави,
макар и изтъкани от любовни рани…
Там, в ъгъла… всичко е тъй просто…
Студено е и в топлите красиви нощи… ...