Там, в ъгъла...
Кротко посядам в ъгъла…
Скрила лице като малко дете…
Завита с копринена тишина,
сякаш като призрак съм в нощта -
не усещам студа…
Както паяка аз своята паяжина нежно плета…
Да ми бъде дом след тежък взлом…
На нея аз тихичко да мога да полягам,
защото знам, че нишките са здрави,
макар и изтъкани от любовни рани…
Там, в ъгъла… всичко е тъй просто…
Студено е и в топлите красиви нощи…
Сухо, прохладно, като в непознат дом,
и жалко е,
че случва ми се често,
сякаш може би насън
с малки паячета аз да споря
за чувствата и хората, света навън…
Ах, жалко е…
Но там, в ъгъла…
в нощта тъй черна като пъкъла
не ми е вече толкоз хладно…
Обикнах тишината си
и нейното ухание…
Усетих бяла празнота…
И свещите май угасиха своята топлина…
Умряха (без да питат) и улиците в мен…
И чувствата, посоките навред…
Но там, в ъгъла…
Не ми е нужно да вървя…
дори да дишам и да гледам…
Там, в ъгъла…
дълбоко скривам своята душа...
Там, в ъгъла…
до болка как красиво е!
© Ем All rights reserved.
Продължавай да пишеш
