танц
достатъчно продължителен
за да си дойдат думите
на мястото
мирно да застанат
малко зад линията
на времето
където танците
са равномерни
удари по клавишите
където думите
маршируват по страниците
този танц
е почти като онзи
но не е като другите
този танц
е с разклатени нерви
леко потреперва
разстрелвайки
думите
в устите на хората
този танц
много прилича
на махало
без амплитуда
което ми маха с ръка
от твоя портрет
на стената
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
