танц
достатъчно продължителен
за да си дойдат думите
на мястото
мирно да застанат
малко зад линията
на времето
където танците
са равномерни
удари по клавишите
където думите
маршируват по страниците
този танц
е почти като онзи
но не е като другите
този танц
е с разклатени нерви
леко потреперва
разстрелвайки
думите
в устите на хората
този танц
много прилича
на махало
без амплитуда
което ми маха с ръка
от твоя портрет
на стената
© Мария Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
