Jan 13, 2013, 11:35 AM  

Танц 

  Poetry » Love
821 0 2

Докоснах те с една изпята песен

и с много непотърсени мечти,

останали от бързащата есен…

Такива, за напред и отпреди.

 

Те в залези родиха се самички

и търсеха отворена врата…

По нощите до лудост те обичаха

и пареха от гузна самота.

 

А песента, открадната по изгреви,

звуча самотно в танц неизживян.

И стихна, като бягащите писъци

на стъпки, не открили своя стан.

 

И пак валят несбъднатите спомени

и раждат ден… А там, в света ти сив,

една любов, отречена и гонена,

ти дава куп причини да си жив…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??