Танцувай блус

Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.

И всеки косъм побелял във нашите коси
не със една-едничка грижа в болка е белязан.
И нека огънят във твоите очи пламти

и днеска, скъпа, пътят ти да е с любов огряван.

Била е, казват, любовта прашинка на света,
но дето две прашинки във безкрайната вселена
се срещнат и се слеят, заблестяват кат' звезда
сияйна, лъчезарно ярка, огненочервена...

О, ти си толкоз млада и изпълнена с живот!...
Танцувай блус, във вихъра на свойта младост, мила,
до сетен дъх, не спирай, ти танцувай със любов
и нека тя във тебе да сияе с всичка сила...