Танцувам.......
цигулка отнася ме.
Дали Паганини говори на мен?
Гласът ти оттеква - твоята песен
ме мами, привлича...
Смутена погледнах в очите ти -
чувствата свои видях.
Намръщен замислено
(неканени мисли
пораждат в мен страх).
Сърцето ти чувам
да бие забързано -
тоз ритъм владее и мен.
И знам, че всичко това е
измислено - мечти и илюзии.
Денят пак е студен.
© Шопландия Софийска All rights reserved.