Танцувам
Танцувам насън и наяве.
В единият танц съм със теб.
Събуждам се и съжалявам,
прекъснах красив пирует.
Изпуснах ръката ти, паднах,
дори и в съня ме боли.
Във ранната утрин прохладна
лицето ми срамно гори.
Танцувам насън, не наяве,
наяве съм просто позьор.
В съня по-добре преживявам,
ненужно е да съм актьор.
И, нощ след нощ все се повтаря,
изпускам те, грешен съм, знам.
Виновен съм. Как да забравя,
че бяхме прегърнати с плам?
© Венелин Недялков All rights reserved.
