Танцувам с живота
Танцувам с живота
С живота си играем
на една игра.
Той ли, аз ли
ще го победя?
Хванали сме се
за гушите.
Той ме лъже,
че е хубав.
Казва, че си струва.
Аз пък се преструвам,
че не го и чувам.
Той настъпва,
аз отстъпвам.
Танц играем,
уж не се желаем.
Аз повеждам
във играта,
той ме ритва
и навеждам
(уж смирено)
си главата.
Падам, ставам,
но не се предавам.
Той се крие
зад обрати,
аз -
зад моите
мечти крилати.
Слагам маска.
Сваля ми я
със фалшива ласка.
Дава щастие под наем.
Аз изплащам
доживотен заем.
Малко си почиваме
от досадната игра,
после рязко свиваме
и сме пак така -
хванати в танца
за ръка.
Той е срещу мен
с ново предложение.
Ту приемам,
ту отказвам
неговото изкушение.
Днес ми обяви примирие -
щял да черпи
с халба бира
и със сирене.
О, не става!
Как пък ще се хвана?
Сиренето е безплатно
само във капана.
Ето ми файдата,
че натика ме
във дупка на стената.
Мишата поука
ме запази.
Гладна да съм,
пак не лазя.
А, да... и живота...
не го мразя.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Усмихна ме! Хубава поука, но не му отказвай танците! Той умее да танцува добре!... Прегръдки за теб!
