Танцувам с вятъра

косата ми се вее,

отпивам глътка вино,

дочувам славейче да пее.

Прекрасно вечерно ухание

усещам да ме гали по ръката,

съзирам слънчево сияние –

преливащи багри в небесата.

Но сянка мярка се до мен,

страхът сковава ме във плен

и тръпки ме побиват,

емоции тревожни ме обливат.

Сама съм, тъмно е и ме е страх,

но чувствам, че съм в безопасност

и се овладях,

себе си в сянката припознах.

Отново съм спокойна

чувствам се жива,

прескачайки страховете

съм неземно щастлива…

Сънувам звездното небе,

докосвам падащи звезди

и смея се като дете –

сбъдвам своите мечти.