ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! –
да милна жежките жита – след низ от вкочанени зими,
да не заспивам през нощта пред новините с тъпо крими,
в дъбрави с мащерка и мак да изпровождам своя залез,
да ми надраска Керуак в небето Пътя! – с показалец,
и да танцувам благ и чист със думите в такт седем-осми,
и върху празния бял лист да турям своя честен подпис,
изпратил не една луна! – ще литна в шеметна омая... ...