Танцът на сляпата
Тази нощ
ще танцувам за тебе!
Аз съм сляпата,
която погребаха
в думи и спомени.
Аз съм онази,
която поиска светлина и небе
за птиците в клетките сребърни.
Ти замълчи,
нищо не казвай!
Не ми пробутвай
монета ръждива -
преоценени илюзии -
димът от лулите
на старите циганки
още пари зениците.
Това, което желаеш,
ще се случи, може би,
в някой следващ живот.
Ще се срещнем тогава
в разлюляните ниви
сред цъфнали макове,
яхнали бели коне
със свилени гриви,
развети от вятъра.
Ще слезем от тях.
Ще пърхат птици в гърдите.
Ще погледна в очите ти.
В тях цял табун диви жребци
с тръпнещи хълбоци
ще мятат Искри с копита.
Ще се разстеля в краката ти
чиста, бяла и тиха.
И метличините в очите
ще прошепнат: "Обичай ме."
Ще грабнеш факел от залеза,
ще запалиш червените макове.
Ще се надвесиш над мен...
Ще препусне огнедишащ табунът
с пламнали гриви,
над горящите ниви
понесъл телата ни вплетени
и душите ни слети.
Ще ги изнесе и положи
на брега на бистра река
по-живи от всякога
с укротения огън в очите.
Ще носи ехото
във всички посоки
"... обича... обича... обича..."
В някой друг живот...
Може би...
Или може би в този...
А тази нощ
аз ще танцувам
на празната сцена.
За тебе!
Нека мигат над мене
закачливо звездите.
Остави тази нощ
да спи времето уморено.
С тежки сълзи
плаках в живота.
Сега плисни само
шепа смях във очите.
И мълчи!
Спести думите,
които нищо не казват -
"любовта не се обяснява".
Тази нощ на празния дансинг
ще разказва все още
танцът на сляпата
за копнежа на тялото
в самотните нощи.
Само ти имаш очи
да го видиш,
самотнико...
© Лазарина All rights reserved.
