Танго за наивници
Извинявай, не исках,
стана просто случайно.
Не е време за стихове,
нито за малки тайни,
мъжки са времената
за отчаяните съпруги,
затръшни си вратата -
правилата са други.
Аз не исках да вляза,
нека да ти е ясно,
трябваше да подскажеш,
че ще стане опасно.
Ти не си предполагал?
Боже, какви наивници!
Давай, вълчо, да бягаме,
(ако имаме силици...)
Глупаво е, че скочихме
двама с теб в най-дълбокото,
не защото ни сочат,
но... сгрешихме посоката -
уж загърбихме драмата
и сменихме пътеките...
Но когато ме няма,
се откривам в сърцето ти.
© Христина Мачикян All rights reserved.
