Sep 3, 2019, 12:04 PM

Таормина

  Poetry » Other
489 1 0

Ех, Таормина...

 

Обичам те през зимата - 
спокойна, 
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение,
достигнала йонийските вълни в подножието,
избавена от задуха на лятото,
от впиващите пръсти на туристите
по тялото ти гърчещо, набръчкано
и погледите, пиещи безмилостно
от възрастта ти...
Обичам те, когато си сама
и каменните улици стенат от носталгия
по стъпките на босоноги сицилианки
в онези времена, чиито спомен
остава само в песента на вятъра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...