3.09.2019 г., 12:04

Таормина

486 1 0

Ех, Таормина...

 

Обичам те през зимата - 
спокойна, 
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение,
достигнала йонийските вълни в подножието,
избавена от задуха на лятото,
от впиващите пръсти на туристите
по тялото ти гърчещо, набръчкано
и погледите, пиещи безмилостно
от възрастта ти...
Обичам те, когато си сама
и каменните улици стенат от носталгия
по стъпките на босоноги сицилианки
в онези времена, чиито спомен
остава само в песента на вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...