За мен времето е спряло,
в оня ден, в оназ минута,
когато птиче вън е пяло,
а теб някой някъде далеч от мен избута.
Дали ме виждаш през очите на листата,
дали ме чуваш със ушите на гората?
Защо се питам всеки ден,
те избута някой някъде далеч от мен.
Двеста химикала да изпиша,
никога не ще опиша,
какво е самота и празнота,
задушила ме във тон без нота. ...