Татко... думата мираж в моите устни
Татко... думата мираж в моите устни.
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага.
Аз никога сълзи за теб не съм редила.
Не съм и мислила, че за теб сега ще страдам.
Че мислите ми близки ще са до обичане.
Аз никога не съм я казвала...
... оная дума, дето другите зоват.
И знаеш ли, никога не съм полагала
глава на скута ти, де’ мечтите ми да спят.
И страх ме е, че няма да те видя.
Ако животът реши да е жесток.
Но нима до сега беше мил привидно...
... или съдбата ми за мене е порок?
И мисля си, че твоите очи,
като моите са - кафеникави.
Но защо разбил си своите мечти?
И избрал си други пътища, безлични?
Трудно ще ми бъде да ти кажа татко,
дори когато очите ни се срещнат.
Животът може би за кратко
ще ни даде миг на мъничко човечност!
И страх ме е, че може да обикна
човека, дето някога детето е оставил.
И сега жената в мен да свикне
на повече мъжки ласки да се радва.
И татко даже може тайничко да те наричам.
Щом очите ни са толкова еднакви.
Страх ме е, (разбираш ли?) че мога да обичам
човека, дето мъжа накара ме да мразя...
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага.
Аз никога сълзи за теб не съм редила.
Не съм и мислила, че за теб сега ще страдам.
Че мислите ми близки ще са до обичане.
Аз никога не съм я казвала...
... оная дума, дето другите зоват.
И знаеш ли, никога не съм полагала
глава на скута ти, де’ мечтите ми да спят.
И страх ме е, че няма да те видя.
Ако животът реши да е жесток.
Но нима до сега беше мил привидно...
... или съдбата ми за мене е порок?
И мисля си, че твоите очи,
като моите са - кафеникави.
Но защо разбил си своите мечти?
И избрал си други пътища, безлични?
Трудно ще ми бъде да ти кажа татко,
дори когато очите ни се срещнат.
Животът може би за кратко
ще ни даде миг на мъничко човечност!
И страх ме е, че може да обикна
човека, дето някога детето е оставил.
И сега жената в мен да свикне
на повече мъжки ласки да се радва.
И татко даже може тайничко да те наричам.
Щом очите ни са толкова еднакви.
Страх ме е, (разбираш ли?) че мога да обичам
човека, дето мъжа накара ме да мразя...
© Ди All rights reserved.
съжалявам за теб наистина...не знам какво да кажа освен,че истински те прегръщам и те поздравявам за този стих...
