Татул
ПРОГЛЕДНАХ ВЪВ ГРАДИНА ОТ ТАТУЛ
Събудих се в градина от татул.
Но не цветя, отровен бурен виждах.
А всеки стрък, засят от зла ръка,
ОТСЯКОХ! Злобата му ненавиждах!
Във всеки стрък туптеше и сърце
от камък, който иска да убива.
Но камъкът е мъртъв. Затова
с отрова засадили цяла нива.
Реколтата, когато съберат,
букет за кой ли щедро ще направят?
Но аз съм спал в градина от татул!
Затуй на всички казвам: Да се пазят!
От тези зли на дявола чеда.
Убиват ни, но в господа се вричат.
Премазват ни, а после с лекота
разпръсквайки злоба, се кълнат, че обичат.
© Иван Иванов All rights reserved.
