oki76 (Иван Иванов)
102 2
30.12.2007 г., 10:09 ч.

Татул 

  Поезия » Гражданска
1102 0 10
 

ПРОГЛЕДНАХ ВЪВ ГРАДИНА ОТ ТАТУЛ

 

Събудих се в градина от татул.

Но не цветя, отровен бурен виждах.

А всеки стрък, засят от зла ръка,

ОТСЯКОХ! Злобата му ненавиждах!

 

Във всеки стрък туптеше и сърце

от камък, който иска  да убива.

Но камъкът е мъртъв. Затова

с отрова засадили цяла нива.

 

Реколтата, когато съберат,

букет за кой ли щедро ще направят?

Но аз съм спал в градина от татул!

Затуй на всички казвам: Да се пазят!

 

От  тези зли на  дявола чеда.

Убиват ни, но в господа се вричат.

Премазват ни, а после с лекота

разпръсквайки злоба, се кълнат, че обичат.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??