Татус
ТАТУС
Там някъде – в мастилените нощи
събирах странен туш, за да рисувам
върху душата ти със своя стон
и чувах сънен шепот - още, още
кръвта си чувах тихо да бушува.
И оседлавах ледени комети,
а щом настигнех падаща звезда
написвах името си от мечти…
О, колко чисти съ̀лзи са пролѐти,
за да оставя аз във теб следа!
Но няма нощ, в която да не чувствам
как хищно се прокрадва есента.
Сърцето ми се тътри без пардон
и със ума ми без остатък блудства,
не виждащо във мрака пепелта.
Покри без свян Тя лунната пътека
на чувствата, останали без звук
и любовта във сиво оцвети,
а после се отпусна леко, леко
изписа кръст отляво – ето тук.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
