Тази нощ е зимна,
но по нищо не личи.
Казват, че силен вятър имало,
но аз не го усещам дори.

Казват, че мокър сняг валял
и замръзвали тревите.
Но аз дори не съм разбрала,
макар че мокри са ми косите.

От тази нощ видях едно
красиво, ангелско лице,
което не питаше защо,
а просто ме обвиваше с ръце.

Видях само златни коси,
заслепили дори и луната.
А бисерно сини очи
докосваха ме в тишината.

Нежни устни върху мен играят,
а аз не спирам да ги целувам,
просто защото не зная
как със сладостта им да се сбогувам.

Не спирам в очите ти да гледам.
Поглед не мога да отместя.
И прегръдката ти е неземна,
по-истинска не мога да срещна.

Тази нощ превърнах в ден,
огря ме твойта светлина.
И зимата изчезна в мен,
щом ме докосна със ръка.

Тази нощ вместо слънце ще светиш.
Може би утре ще си идеш,
но днес толкова силно в мен те усещам,
че по-далеч от очите ти не мога да видя.

21.02.2002г.
гр. Сопот