Sep 30, 2008, 1:32 PM

Тази нощ....

  Poetry » Love
1K 0 0

Тази нощ  от пепелта, в която ме превърна,

ще се изправя и към живота ще се върна,

тази нощ, кълна се и го запомни,

не ще позволя и друг да ме нарани.

 

Една любов, изпълнена с болка и тъга,

една любов превърна ме в безчувствена жена,

една последна сълза изгубена,

една поредна мечта погубена,

тази нощ ще погреба дълбоко в мен,

и никога не ще бъда пак в този плен!

 

Ако трябва в късче лед ще се превърна,

но към болката и фалша няма да се върна,

не успяхлюбов, каквато искам, да открия,

и сега от този свят без радост ще се скрия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...