Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната,
че отдадох ти своето тяло.
Завъртя се дори и земята
и ни стана едно полудяло.
Пощурели под цъфнали клони
ний се любим ненаситно и страстно.
Утре някой за нас ще говори,
но не спирай, целувай ме дълго...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
