Тази нощ
Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира,
щом очите се давят в сълзи.
Който дните през Ада провира,
стига само напред да върви.
Тази нощ си оголих душата
(имах нужда да бъда сама ).
Тъмен облак затули луната.
И, навярно, тя само разбра,
че по тъмното аз съм различна…
(като птица с ранени крила).
Денем пътя си с Дявола сричам,
ала вечер се свлича света…
И вали тишина от въпроси,
и боли от разбити мечти.
Всеки сам свойта карма си носи
и си плаща цената, нали?...
А денят пак на теб се обрече.
И какво, че от обич боли,
щом след тези оголени вечери
още може с любов да гори…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
